«Пътят на кинжала»

- 5 -
Етениел не се смяташе за жена с болезнено въображение, но въпреки това леко потръпна. Ниай твърдеше, че шпилът е останка от Приказния век, и при това безвредна. С малко късмет, Айез Седай едва ли щеше да намери повод да си спомни за този разговор отпреди години. Жалко все пак, че не можеше да накара тук мъртъвци да оживеят. Според легендата Кирукан бе обезглавила един Лъжедракон със собствените си ръце и бе родила двама сина от друг мъж, който може да прелива. Или може би от същия. Навярно е знаела как да ги използва, слагайки край на целите им, и въпреки това да оцелее.

Както се очакваше, първите двама от онези, с които Етениел требваше да се срещне тук, вече чакаха — всеки с по двама спътници. Пайтар Начиман имаше повече бръчки по издълженото си лице от удивително чаровния, по-възрастен от нея мъж, на когото се беше възхищавала като момиче, да не говорим за твърде оредялата му коса, при това съвсем посивяла. Добре поне че бе изоставил арафелския обичай да я носи да плитки и я бе подстригала високо. Но седеше на седлото си с изправен гръбнак, раменете му нямаха нужда от подплънки под извезаната зелена копринена камизола и тя знаеше, че все още може да върти енергично и с вещина меча, окачен на бедрото му. Еазар Тогита, със скулесто лице и бръснат череп, само с малък бял перчем на темето, в сюртук без никаква украса с цвета на патиниран бронз, беще с една глава по-нисък от краля на Арафел и по-слаб, но въпреки това пред него Пайтар изглеждаше почти мек. Еазар Шиенарски не се мръщеше — ако нещо можеше да се долови в погледа му, то беше само безкрайна тъга — но сякаш бе изкован от същия метал като дългия меч на гърба му. Тя вярваше и на двамата… и се надяваше, че старите им родствени връзки могат само да укрепят това взаимно доверие. Брачните съюзи винаги бяха обвързвали Граничните земи не по-малко от общата им война срещу Погибелта, а тя имаше дъщеря, венчана за третия син на Еазар, и син, женен за любимата внучка на Пайтар, както и един брат и две сестри, женени в техните Домове.

- 5 -