«Светлоликия»

1702


1 страница из 8
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Светлоликия

Един дар имал осемнадесет синове.

Седемнадесет от тях се учели заедно в едно и също училище, а осемнадесетият — отделно.

Синовете пораснали.

Царят си казал: „Ако търся поотделно на всекиго жена — докато изженя всички, ще остареят. Щом аз имам осемнадесет сина, сигурно друг някой има осемнадесет дъщери. Ще ги пратя по света — нека търсят. Ако ги намерят, ще се оженят и ще се завърнат.“

Изпратил той седемнадесетте си сина да си търсят жени; дал им коне, въоръжил ги, както трябва, а на осемнадесетия си син не казал нищо, оставил го в къщи.

Разбрал това най-малкият брат — Светлоликия, и му станало мъчно; братята му отиват да се женят, а него не вземат поне за другар! Отишъл той при майка си и я попитал:

— Къде са конят и мечът на баща ми?

— Иди, синко, в конюшнята и в оръжейната и си вземи който искаш кон и който искаш меч — отговорила майка му.

— Не, не искам, ти ми кажи къде са конят и мечът на баща ми! — отново я помолил той.

— Иди на нашите пасбища — казала майка му, — намери коняря и го шибни с камшика си така, че три ивици кожа да му одереш. Той ще ти каже.

Така и направил Светлоликия. Намерил коня на баща си, взел меча му и препуснал след братята си.

Чули те конски тропот и се обърнали:

— Нашият брат Светлоликия иде — рекли те. — Нищо, поне конете ни ще наглежда.

Догонил братята си Светлоликия и тръгнал с тях. Вървели, вървели и стигнали до замъка на едни змей. А змея го нямало в къщи, бил на лов. Влезли братята вътре, а там всичко в изобилие — и ядене, и пиене; трапезата готова — само сядай и пирувай!

Настанили се по-големите братя, започнали да се гощават, а най-малкия оставили на двора да пази конете и му изнесли там ядене.

В полунощ триглавият змей се върнал и почнал да вика:

— Кой си ти? Тук мравка не смее да пълзи по земята и птица да лети в небето, всички се страхуват от мене, а ти си дошъл в моя двор и отгоре на това с коне!

Щом казал това, мечът на Светлоликия излетял от ножницата и повиснал във въздуха.

— Много си далеч, за да приказвам с тебе. Ела по-близо, тогава ще ти отговоря — казал Светлоликия.

Приближил се змеят до Светлоликия, а той грабнал меча и с един замах му отсякъл и двете глави, само третата останала.

— Не ме отсичай, защото няма да намериш това, за което си тръгнал — продумала третата глава.

— Говори! — заповядал Светлоликия.

Змеят рекъл:

Комментарии к книге «Светлоликия», Народные сказки

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства