«Приказка за трите ябълки»

Приказка за трите ябълки

Разказват, о, най-велики царю на нашето време, който ще увековечиш със своето име нашето столетие за бъднините, че една нощ халифът Харун ар-Рашид изпратил да повикат неговия везир Джафар и му казал:

— Искам да сляза в града и да поразпитам хората от народа как се държат с тях онези, които съм изпратил да ги управляват; всеки, от когото те се оплачат, ще свалим от поста му, а когото похвалят, ще наградим.

Джафар отговорил:

— Слушам и се подчинявам!

Тука халифът слязъл заедно с Джафар и с Масрур в града и тримата тръгнали по пазарищата и улиците. Както минавали през една тясна уличка, съгледали някакъв възрастен човек с рибарска мрежа и кошница на главата и с тояга в ръка; крачейки бавно, той си редял стиховете:

Те ме хвалят често. „Ще оставиш диря —с твоя ум и знания будиш гордост в нас“.Моля, оставете моя ум на мира!Знания не стигат, нужна е и власт.Ако аз направя опит да заложасебе си, куп книги, знания и ум,хляб за ден да купя, ще рекат: „Не може!“ —и ще ме отпратят — хайде, прав ти друм!Ех, живот бедняшки, горък и печален —тежко е да бъдеш нищ на този свят:зиме в студ се топлиш лошо на мангала,лете постоянно те измъчва глад.Всякъде те лаят уличните псета,дръзко те нахоква ситият простак;някой щом узнае твоята несрета,тутакси те пъди с гняв от своя праг.Щом бедняка срещат с ругатни и злоба,по-добре ще бъде да отиде в гроба.

Като чул тези стихове, халифът казал на Джафар:

— Погледни този беден човек и се заслушай в песента му; тя наистина говори за неговата несрета! — После халифът се обърнал към стареца и го попитал: — О, старче, с какво се занимаваш?

Онзи отвърнал:

— О, господарю, рибар съм и имам у дома жена и дете. От обяд съм излязъл от къщи и се скитам досега, но аллах не ме е сподобил още с нищо този ден, за да мога да осигуря хляба на близките си. Омръзна ми животът и вече чакам смъртта.

Тогава халифът казал:

— Не искаш ли да се върнеш заедно с нас обратно до Тигър, застани на брега и хвърли още веднъж мрежата за мой късмет. Каквото и да извадиш отвътре, аз ще ти го купя за сто златни динара.

Зарадвал се старецът, като чул тези думи, и възкликнал:

— На драго сърце ще се върна заедно с вас.